ЗАМЍСЛЯМ СЕ, -аш се, несв.; замѝсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Понякога с предл. за. Вдълбочавам се, унасям се в мисли; размислям се. Пенка Стоянова подпря глава на ръце и се замисли. Елин Пелин, Съч. IV, 170. Бенко отново се замисли за родния край, за дървената барачка на бай Михал. Ал. Бабек, МЕ, 84. Момчето видя с какво внимание [работникът] разглеждаше книгите и как спираше на някоя страница, прочиташе нещо, вдигаше глава и се замисляше. Сп. Кралевски, ВО, 140. Еленка, с налети очи, с наведена глава, ставаше, дръпваше се на една страна с децата си и са дълбоко замисляше. Ил. Блъсков, ПБ, 92.
2. С предл. за, върху, над. Спирам вниманието си върху нещо, за да вникна в същността му, да го преценя, обсъдя и под. По-късно, в тежките дни на своята покруса, офицерът ще се замисля често за същината на истинския героизъм. Е. Каранфилов, Б III, 55. Хората се псуваха и никой не се замисляше върху точното значение на мръсните думи, които произнасяха. К. Калчев, ПИЖ, 72. На деветнадесет години човек има право да не се замисля над бъдещето, тогава всичко изглежда просто и достъпно. Ем. Манов, БГ, 208. // Обикн. с предл. за. Тревожа се за някого или за нещо; загрижвам се. Пъшков беше сериозен и твърд човек; Гложенски също ще мълчи – за него Левски не се и замисляше. Ст. Дичев, ЗС II, 734. – Пъхтиш като кон – каза поп Антония по-малко от загриженост, повече от желание да се покаже за назидание пред зет си, че се замисля за здравето на попадията. Т. Харманджиев, КЕД, 55. Найда за нищо не се замисляше, за нищо не тъгуваше, в нищо не вярваше. А. Каменова, ХГ, 247. Колкото мисля, пò се замислям... пò се тревожа. Ив. Вазов, Д, 58.